Това е блог за поезия, проза, мъдри мисли, музика и още нещо
Thanks for joining me!
Good company in a journey makes the way seem shorter. — Izaak Walton
‘Пътуването е по-кратко с приятели‘ е казал Исаак Уолтън и мисля, че е прав. Времето прекарано с приятел минава неусетно. Минава като миг. Нека се насладим заедно на ‘Блогът на Ники’. Приятно прекарване ви желая с моя блог.
#http://videoshowapp made with @videoshowapp
Ако не се бориш за това, което искаш, значи не го заслужаваш
В дълбок тиган загряваме мазнина, след което слагаме лукът да се задуши, като предварително сме го нарязали на ситно. После добавяме каймата, чубрицата, солта и половината от нарязаните домати.
Когато водата от доматите изври, добавяме червения пипер. И накрая прибавяме нарязаните на дребни кубчета картофи.
Намазняваме тавичка, на дъното на която сипваме другата половина от доматите и върху тях изсипваме сместа за мусака. Слагаме да се пече в загрята фурна, докато водата изври и картофите се запекът до златисто. След като това стане изваждаме тавичката с мусака и я заливаме със заливката, която сме приготвили предварително.
За заливката са ни нужни кисело мляко, яйца и брашно, който разбъркваме добре.
И съвсем накрая добавяме настъргания кашкавал. С тази смес заливаме мусаката и връщаме тавичката с мусака във фурната да се запече до зачервяване.
И като завършек може да украсим всяка порция със стрък магданоз.
В купа се разбиват яйцата, заедно със солта. Маслото се слага да се разтопи в тиган с незалепващо покритие, след което изсипваме разбитите яйца и разстиламе сместа по целия тиган. Тигана се оставя за 2-3 минути, докато омлета стане плътен. Поръсваме натрошеното сирене върху едната половина на омлета. С дървена шпатула много внимателно отлепяме половината на омлета и я захлюпваме върху другата половина, като го прегъваме на две. Печем още 1-2 минути. Сервираме омлета, като го гарнираме със сирене и доматена салата.
След като се сварят картофите, ги обелваме и настъргваме на едро ренде, посоляваме ги и ги подправяме с лимонов сок. После последователно настъргваме сиренето, краставиците и сварените яйца, като не разбъркваме, за да стане салатата на редове.
Накрая разбиваме майонезата и киселото мляко и с получената смес заливаме картофената салата. За декорация може да използваме стръкче магданоз.
Оставяме салатата да построи 15 минути, след което е готова за сервиране.
рецептата е взета от:supichka.bg
„Най-важните неща се изричат най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже думите ги смаляват, те свиват нещата, изглеждали безгранични докато са били в главата ти до съвсем тривиални размери, когато се изрекат. Не не е само това, нали? Най-важните неща се намират твърде близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш […]
Незаконна дъщеря на папа, останал в историята със своите машинации, убийства и финансови далавери, сестра на един от най-безскрупулните и най-жестоките владетели в човешката история, чествана като най-красивата жена на италианския Ренесанс, споделила три брака с трима съпрузи от най-влиятелните фамилии на Италия, умела ръководителка на държавни дела, почитателка на изкуствата.
Това са неоспоримите факти в живота на Лукреция Борджия. Факти, достатъчни да развихрят фантазията на не един неин съвременник и на поколения творци след нея.
Около личния живот и тайните дела на тази жена, която не е оставила на света дори един сигурен образ от своята феноменална красота, се вихрят дяволски легенди.
Отровителка, развратница, кръвосмесителка, прелюбодейка, коварна отмъстителка… Пресъздал я е Юго в драма, възпял я е Доницети в опера, безброй са нейните биографии, близо двайсет филма са посветени на живота ѝ.
Романът на Жоаким Буфле, френски историк и автор на множество исторически трактати и романи, идва…
View original post 475 more words
Прекрасно стихотворение…!!!
Твоето нещо ще те намери.
Скътани вещи в тъмни килери.
Точните думи – в някоя книга.
В празника шумен – няколко мига,
твои и само за тебе приготвени.
Две-три идеи, в ума ти закотвени.
Цветето. Вазата. Сянката. Шепотът.
Точно ей тази светулка във шепата.
Значи е важно, причина си има
именно аз да ти бъда любима.
Както със теб сме смутени и смешни,
за да ме видиш, когато те срещна,
важното, тихото, страшното, нежното –
твоето нещо, това, неизбежното,
то ни е чакало, то е избрало
да сме си заедно, да сме си цяло.
*
снимка: https://m.globus-tours.net 1. За пълноценното учене се изискват три неща: вътрешен стремеж, за да намериш пътя, по който да вървиш, воля – за преодоляване на всяко препятствие и последователност – за да се стигне до самия край. 2. Верността се различава от покорството по свободния избор. 3. Късметът е неочаквано сбъдване на това, към което се стремиш от дълго време.
4.Цената на това, което желаеш, никога не е прекалено висока.
Зад затворена врата стоиш,
звъниш, тропаш, хлопаш,
няма никой вътре.
Стопанинът си е отишал
някъде далеч,
далеч със своята несбъдната мечта-
за дом, семейство и деца.
На грешния човек попаднал,
той търси правилния някъде в света.
И рано или късно ще открие любовта
в света.
Някои хора си мислят, че любовта е даденост,
че винаги могат да се връщат при човека, който са изоставили преди години.
Смятат, че вратата винаги ще е отворена,
че могат да идват и да си отиват, когато си пожелаят
намирайки безброй извинения да не бъдат с теб.
Смятат, че могат да си играят с чувствата
на друг човек.
Като не можеш да дадеш любов
не предлагай приятелство.
Едно приятелство може да прерасне в любов,
но любовта в приятелство-НИКОГА!
Не знам за другите, не знам за теб,
но аз трети шанс не давам.
След като навремето не ме оцени,
не ме търси повече.
Ще бъде лицемерие да ме търсиш,
да ми пишеш съобщения и да ми честитиш рождения ден.
По-добре недей! Спри! Не се надявай, че ще те потърся.!
Не можеш да говориш нещо за някой,
без да го познаваш, без да си общувал с него.
Аз отдавна затворих вратата за теб.
Не си единствен на света…!!!
След като си ми затворил вратата
на твоя дом,
друга врата ще се отвори някъде…!!!
Като мълния идваш в нощта
и всичко превръщаш в буря
и разрушаваш всичко пред теб,
помиташ, унищожаваш всичко,
нищо не остава след теб.
Ти си природна стихия, помитаща буря,
изпепеляваща всичко докоснато.
Днес си мислех за лошия навик,
който имаме ние хората:
да оценяваме нещо,
когато вече го нямаме.
Оценяваме парите,
когато ги нямаме.
Оценяваме времето,
когато умираме.
Оценяваме семейството,
когато го губим.
Оценяваме студа,
когато ни е топло
и искаме да ни е топло,
когато ни е студено.
Оплакваме се,
че трябва да работим,
и ако нямаме работа
се плакваме, че ни липсва.
В реда на нещата е работата да се цени.
Само, когато получим удар под кръста
преставаме да отлагаме живота за после.
Живеем със спомени за миналото,
или мечтаейки за бъдещето,
без да знаем дали ще можем да го достигнем.
Докато страдаме за настоящето
все едно се намираме в задънена улица.
Оплакваме се от нашите малки деца
и после когато пораснат искаме
отново да са деца.
Живеем, карайки се с нашите родители
и после, когато умрат,
искаме с цялото си сърце
да върнем времето назад
и да имаме възможността да ги прегърнем поне още един път.
Оплакваме се от всичко,
което ни липсва
и забравяме да се наслаждаваме
на това, което имаме.
Вчера вече е минало
и бъдещото е недостижимо.
Само ни остава да живеем
тук и сега.
Да посеем най-доброто,
което имаме,
като се надяваме,
че ще пожънем най-доброто след това.
Защо да чакаме,
за да кажем“обичам те“?
Защо не се борим,
за това, което искаме?
Защо да си пестим
усмивките, прегръдките и целувките?
Защо да не кажем“извинявай“,
когато сгрешим?
Не вярваме, че ще ни свърши времето,
докато наистина не свърши.
Не вярваме, че можем да загубим нещо,
докато не го загубим.
Не вярваме, че можем да умрем,
докато не започнем да умираме.
Защо по-добре не се наслаждаваме на слънцето,
когато блести?
Защо по-добре не оставим дъжда
да ни намокри,
когато вали?
Защо да не се смеем,
когато сме щастливи
и да плачем,
когато сме тъжни.
Тъгата също е живот.
Болката също е знак
за това, което чувстваш.
Да чувстваш,
означава, че има надежда.
Не чакай момента,
когато разбереш, че умираш,
за да започнеш да живееш.
Животът е само един.
Следвай правилото тук и сега!!
Не оставяй нищо за после!!
Не отлагай всичко за някой ден,
защото този някой ден може да не настъпи.
Не позволявай живота да ти се изплъзне между пръстите!
Не върви след никой.
Върви само след себе си.
Недей да вървиш по нечий стъпки,
върви само по твоите стъпки,
които си оставил.
Не имитирай никой,
не бъди бледо копие на някой.
Бъди оригинал,
който другите да не смеят да имитират.
Не губи себе си в опити да угодиш на някой,
който иска да си негово копие.
Недей да бъдеш с този,
който иска да се промениш.
Не се променяй за да угодиш на някой
и не позволявай на никой да те обезличава.
Запомни, че ти си личност,
която заслужава да бъде уважавана и ценена.
Имайте собвствено мнение и собствени възгледи
и избягвайте да повтаряте думите,
които някой е казал.
И най-важното не вярвай на нищо,
независимо къде сте го прочели
или кой го е казал,
дори аз да съм го казала,
освен ако то не е в съгласие
с вашия здрав разум и ум.
Не се занимавай с чуждите грешки,
нито с чуждото нехайство,
а осъзнай собствените си постъпки
и собственото си нехайство.
Нека всеки погледне първо себе си
и се насочи към това,
което е правилно и после да учи другите.
Учи се, образовай се,
защото да се учиш, значи да се променяш.
Не се вкопчвай в нещо,
което не иска да остане при теб.
Това, което е за теб само ще дойде при теб.
Това, което търсиш, търси теб.
Пусни на свобода това,
което най-много обичаш,
ако се върне при теб,
ще бъде твое за цял живот…
Колко бързо летят новините,
вече знаеш, че си тръгвам,
трябва да отида далеч,
където никой не те познава,
за да не ми говорят за теб.
Колко бързо летят новините,
градът е станал толкова малък,
навсякъде има един спомен,
една прегръдка, една целувка,
едно „обичам те“,
колко спомени има във мен.
Това си просто ти…
ти си моето разочарование
и моето отчаяние,
но ако не ме обичаше,
нямаше де те е страх,
че си отивам
или пък е възможно все още ме обичаш.
Ако не ме обичаше
нямаше да те притеснява
това, че си отивам
или пък е възможно все още ме обичаш?
Това си просто ти…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
Колко бързо летят новините
и наистина както пише в писмата,
всеки ден излизахме заедно
и господ ни беше свидетел,
който ни обясняваше,
че всички знаят, че ти ме обичаше.
Това си просто ти…
Това си просто ти…
Това си просто ти…
…моето разочарование…
Не побеждава този,
който не е имал трудни моменти.
Побеждава този,
който е преминал през тях,
борил се е и не се е предал.
Силата не идва от издръжливостта на тялото,
а от волята на духа.
Когато имаш силен дух
можеш да се справиш с всяка трудност,
която животът ти поднася.
Няма нужда да се състезаваш с някой,
само бъди най-добрата версия на теб самия
всеки ден.
Всяка болка те прави по-силен,
всяко предателство те прави по-умен,
всяко разочарование те прави по-способен
и всеки опит те прави по-мъдър.
Вярата не познава поражението,
тя расте и се усилва точно,
когато ти е най-трудно.
Когато имаш вяра в собствените
си сили можеш да изкачиш всеки връх.
Всичко е възможно,
когато вярваш в себе си.
Върхът не е самотен,
той е изключителен!!!
Ти беше като прелетна птица за мен,
дойде, заплени ме и си отиде
и не знам защо се привързах толкова към теб.
Впуснахме се в любовна авантюра,
която ни отведе до неподозирани висини.
Ти изпълни живота ми със смисъл
след което си тръгна, без да ми кажеш сбогом,
отиде си, обърна ми гръб.
Искам в твоите обятия да се преоткрия
и да се почувствам жена единствено с теб.
Днес те искам повече от всичко на света.
Искам да угася в твоите устни жаждата на моята душа
и да преоткриваме любовта всеки ден.
Днес те искам повече от всичко на света.
Днес няма нищо по-тъжно от мълчанието
и няма по-голяма горчилка от това
да знам, че те загубих.
Днес търся всяка нощ звукът на твоя глас,
където и да се криеш,
за да ме изпълниш цялата с любов.
Винаги ще има още една възможност,
още едно приятелство, още една любов,
още една нова сила.
След всеки край има ново начало.
Въпреки всичко, което си постигнал
идва момент, в който ти се иска
да започнеш всичко отначало.
Не се страхувай да започнеш отначало!
Имаш шанса да построиш всичко наново,
да създадеш твоето настояще,
което да е със здрави основи.
Забрави това, което те е наранило в миналото
и продължи напред,
конструирайки своето настояще отново,
за да имаш едно светло бъдеще.
Няма нищо невъзможно! Твоите мисли правят нещата невъзможни.
Освободи се от негативните мисли,
които ти пречат да мечтаеш
и да постигаш целите си.
Пусни това, което не е за теб да си отиде
и започни всичко отначало.
Новото начало винаги е трудно,
но по-добре така,
отколкото да се вкопчваш в нещо
или някой, който не иска да остане.
Сложи край и започни днешния ден
с мисълта за твоето обновление.
Помни, че краят те води към ново начало.
Дай си ясна сметка, с кои неща от миналото
да се разделиш, за да направиш място за новото,
което ще дойде,
направи си място за новите неща,
които те очакват.
Новото начало е една нова надежда,
надежда, че винаги ще има утре,
че днешния де ще е по-добър от вчерашния.
След всеки залез, има изгрев.
Нощта не е безкрайна.
Слънцето винаги изгрява
и ни дарява с надежда за нещо ново.
Не чакай утрешния ден!
Започни своето ново начало от днес!
Не задължавай никой да те обича,
по-добре го накарай да си тръгне,
защото за да кажеш „здравей“ на правилния човек,
трябва да кажеш „сбогом“ на грешния човек.
Игнорираме този, който ни обича,
обичаме този, който ни игнорира,
обичаме този, който ни наранява
и нараняваме този, който ни обича.
Който настоява да остане е този,
който истински те обича.
Обичай човека, който те видя,
когато беше невидим за останалите.
Винаги сме за някой,
който сме срещнали в грешния момент.
Времето ще ти покаже кой си струва
и кой не.
Не те търси само този,
на който не липсваш,
а който не чувства твоята липса,
значи не те обича.
Когато си на върха,
твоите приятели знаят кой си.
Когато паднеш,
знаеш кои са истинските ти приятели.
Недей да зависиш от никой в този живот,
защото дори сянката ти ще те изостави,
когато живееш в тъмнина.
Научи се да цениш това, което имаш
преди времето да ти покаже
да оцениш това, което си имал.
Има хора, които обичат да контролират, да поставят условия, за да бъдат с любимия или си намират оправдания, за да не бъдат с човека, който ги обича. Не бъди като тях! Постарай се да не контролираш и да не поставяш условия, нито вечно да си измисляш оправдания. Оправданията са за слабите. Само така ще бъдеш обичан и ще бъдеш истински щастлив. За съжаление повечето хора прилагат една доста изкривена версия на любовта като поставят условия или просто винаги си намират оправдания. Някои хора се научават да обичат като поставят условия. Те обичат ако…ако и те са обичани в замяна, ако бъдат удовлетворени изискванията им да бъдеш като тях или ако могат да контролират живота на другия. Те могат да измислят хиляди условия и хиляди оправдания. Те не са виновни! Така са били научени! Само че, който обича да контролира и да поставя условия ще си остане вечно сам и никога няма да бъде щастлив. Любовта няма нужда от условия и колкото по-рано откриеш това по-добре. Истинската любов е онази, която мълчи, не контролира, не поставя условия пред другия, а просто го приема несъвършен, такъв какъвто е! Не позволявай любовта да те превръща в жертва!
В живота ще срещаш много хора,
ще срещнеш своята любов и ще ѝ дадеш крила.
Не избързвай! Почакай да дойде подходящия!
Само по себе си не е страшно да си сам,
много по-страшно е да бъдеш с най-неподходящия човек.
Някъде във вселената съществува човек за теб.
Не е възможно да си ненужен,
все някой, някъде ще има нужда от теб.
За да бъде един човек добре,
той трябва да се чувства полезен.
Има хора, които са токсични за нас,
защото техните нужди и начин на живот,
ни карат да правим компромиси със себе си и своето щастие.
Такъв човек не е точния за теб.
Запомни, че няма нужда да се променяш, заради някой друг. Не си длъжен да угаждаш на всички. Не си длъжен да бъдеш такъв, какъвто другите искат да бъдеш. Не си длъжен да се харесваш на всички. Има хора, които може да не те харесват, но ти напук на всички бъди себе си! Когато един човек те отхвърли или съди той самия е несигурен и ограничен и не е необходимо да превръщаш неговите нужди в свои. Прави това, което чувстваш правилно за себе си. Не се променяй, за да доставиш удоволствие на някой. Никога не прави място за хора, които ще ти причинят болка или ще те карат непрекъснато да се чувстваш дребен и незначителен. Освободи се от хората, които не те ценят, изоставят, нараняват. Нямаш нужда от такива хора. Ако един човек пренебрегва твоите граници и чувства, и продължава да те третира по зловредин начин, трябва да се освободиш от него. Не бъди с такъв, който всячески ти показва,
че няма нужда от теб и те кара да се чувстваш безполезен.
Не бъди с този, който игнорира твоите чувства!
Не бъди с този, който не зачита твоето мнение!
Не бъди с този, който винаги изтъква своето превъзходство
и те кара да се чувстваш като някоя малка мравка,
излязла от своя мравуняк, за да си търси прехрана!
Не бъди с този, който ще те прати на най-мрачното
дъно на най-мрачния океан.
Любовта има много пътища,
има много брегове
и от теб зависи на кой бряг ще бъдеш.
Можеш да избереш да бъдеш на този бряг
на който ще си с любимия.
Можеш също да избереш този бряг
на който ще си сам.
От теб зависи кой бряг ще избереш.
Аз може хиляди крачки да направя,
но пак няма да ми стигне една крачка,
за да бъда с теб.
Това е крачката, която трябва да направиш ти.
Ако приемаш един човек
такъв, какъвто е, значи, че го обичаш,
а ако искаш един човек да се промени,
значи обичаш себе си.
Най-глупавото нещо на света е да поставяш условия
за да бъдеш с един човек,
но още по-глупаво е
да си измисляш причина,
за да не бъдеш с някой,
който те обича.
Ако постъпваш по този начин
с човека, който те обича,
значи не ти пука за чувствата му
Не потъпквай чувствата на човек,
който те обича.
Ако любовта, която ти си почувствал
към някой отмине,
значи никога не е било любов.
Най лошото чувство на света
е да бъдеш игнориран отново и отново,
но още по-ужасното чувство е да бъдеш
изоставен от един и същ човек отново и отново.
Да бъдеш използван и захвърлен като ненужна вещ-
ето това е най-ужасното чувство.
Когато някой мъж се връща
при една и съща жена отново и отново,
то е само за да ѝ покаже, че има власт над нея,
да ѝ покаже своето превъзходство,
своята сила и да ѝ покаже,
че нищо не струва без него.
Така той се чувства силен.
Само че това, че можеш да се изкачиш
до най-високата планина не те прави силен.
Ставаш силен тогава,
когато не допуснеш да се смъкнеш
по-ниско от веднъж постигнатото.
Бурите в живота ни идват,
когато най-малко очакваме.
Идват, разтърсват ни из основи
и благодарение на тях
се учим да оцеляваме.
Нищо случайно няма в живота.
Всичко в живота ти е предначертано
още от деня на твоето раждане.
Случва ти се това, което ти е писано да ти се случи.
Бурите са неизбежни
не можеш да избягаш от тях.
Единственото, което трябва да направиш
е да се научиш да се справяш с тях.
Точно благодарение на бурите
ти ставаш по-силен и по-смел.
След всеки сблъсък,
след всеки конфликт,
които преживяваш ти придобиваш
безценен опит.
Никога не се оставяй бурята
която е навлязла в живота ти
да те сломи и разруши.
Бъди усмихнат, бъди силен,
бъди смел.
Но най-вече бъди себе си!
Бурите идват в живота ни,
за да ни научат да летим.
Едва когато загубим почва под краката си
се научаваме да летим.
Точно бурята е тази,
която ни помага да осъзнаем своята сила.
Всяка буря през която преминяваме
засилва нашата вяра в себе си
и собствените ни способности.
Благодарение на бурите се учим на търпение
вяра и упорство.
Тя ни калява и е най-доброто, което може да ни сполети
за да се научим да оцеляваме.
Когато бурята разлюлее твоя кораб,
то е просто, за да те накара да смениш посоката
и да преосмислиш живота си.
Бъди благодарен за бурите в живота ти!
Цветята вече не идват,
поемата свърши.
Това, което един ден бе любов
се превърна в горчилка.
Иска й се да върне времето назад,
за да възкреси удоволствията от вчера.
Сега всичко е различно за нея,
защото всичко остана в морето на забравата.
Дори океанът е загубил синия си цвят.
Звездите гледат как луната я прегръща
и един ангел плаче.
С течение на времето той забрави,
за любовта, в която й се кълнеше.
Той влиза в стаята, тя е на леглото,
докосва студеното й тяло,
тя е мъртва отвътре,
мъката я уби.
Цветята вече пристигнаха,
поемата започна.
Върху един студен гроб
той оплаква своята мъка.
Той просто иска да върне времето назад,
за да може да се изгуби
в красотата на нейния глас.
Вече не вижда нещата както преди,
защото всичко остана в морето на забравата
и океанът е загубил своя син цвят.
Звездите гледат как луната я прегръща
и един ангел плаче.
Звездите гледат как луната я прегръща
и един ангел плаче.
Един ангел плаче….
https://gotvach.bg/
https://vladimirsabourin.com/2018/04/08/%d1%83%d0%be%d0%bb%d1%8a%d1%81-%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%b2%d1%8a%d0%bd%d1%81-%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%89-%d0%b2-%d0%b4%d0%be%d0%bb%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0/
https://wp.me/P4JhHx-CR